2010-08-12 Интервю със Сара Адисън Алън
Как ви хрумна идеята за последния роман „Момичето, което преследваше луната”?
Всичко започна с прочутото севернокаролинско барбекю. Още от началото исках действието в третия ми роман да се развива в Северна Каролина и то в град, свързан с барбекюто.
Правих няколко съществени преработки на ръкописа, но барбекюто беше единствената константа. То оказва едва доловимо влияние върху сюжета и персонажите. Защото, както във всеки себеуважаващ се севернокаролински град, в измисления Малъби (града в романа – б. пр.) има много места, където да похапнеш вкусно. Все пак една от главните героини наследява барбекю ресторант...
А за какво е книгата?
„Момичето, което преследваше луната” е книга за прошката, най-вече за силата да простиш на себе си...
Как пишете? Първо обмисляте историята или историята сама се развива, когато вече сте започнали да пишете?
Различните елементи от творческия процес при мен протичат като едно цяло. Винаги започвам с идея. Обмислям основния скелет на историята и главните действащи лица. После сядам да пиша и нещата започват да се променят от само себе си. Появяват се нови герои, други изчезват. А големият приказен елемент в книгите ми – пророческото ябълково дърво в „Градина на желанията”, самопоявяващите се книги във „Вкусът на мечтите” и сладкишите със сила да върнат любим човек в „Момичето, което преследваше луната” – се появява в сюжета едва след като вече съм започнала да пиша. Дори и мен самата ме изненадва. Доизмислянето на тези магически елементи е най-интересният и удовлетворяващ момент от писането. Но и най-трудната и на моменти обезсърчителна част. Чувствам се несигурна, не знам какво ще се случи по-нататък. Но постепенно се научих да се доверявам на себе си и да следвам въображението си.
Знаете ли края на историята, когато започвате?
Винаги има един момент, в който виждам каква ще бъде финалната сцена толкова ясно, че нямам търпение да стигна до нея. Понякога този момент е в началото, друг път се случва, когато съм почти на края.
А как се раждат вашите герои?
Всичките ми герои създават проблеми в началото. Винаги си избирам неконтролируеми и непокорни персонажи. Но с течение на времето ги опознавам. Подобно на приятелството. Отнема време. И тук трябва да се доверявам на себе си и на развихрилият се творчески процес.
Казват, че авторите описват себе си в образите, които изграждат. Може ли да открием вас във вашите герои?
Моите герои са по-скоро желан образ, а не огледало на личността ми. Те са невероятни готвачи, вълшебни градинари, околосветски пътешественици – всичко, което аз не съм... (въздишка)
Коя е любимата ви част от „Момичето, което преследваше луната”?
Проучването, което направих за книгата, беше любимата ми част – от издирването на различните имена на пълнолунието през годината до посещението на ресторанти за барбекю из цяла Северна Каролина и изчитането на всичко, което намерих за най-високия човек в историята (който вдъхнови образа на гиганта в моята книга) – всичко беше магическо. Тъй като храната присъства до известна степен в книгите ми, ще си призная, че заради проучванията на всичките ми романи наддадох доста килограми. Може би в следващата ми книга трябва да включа повече плодове и зеленчуци, за да балансирам резултата (смее се).
Когато започнахте писателската си кариера, лесно ли намерихте издател? През какви трудности преминахте?
Писах цели дванайсет години, преди да успея да намеря издател за „Градина на желанията”. Борих се постоянно с желанието си да се откажа. Обезсърчаването е най-големият враг.
А кое беше най-хубавото нещо, което ви се случи след като издадоха първата ви книга?
Най-много се зарадвах, че баща ми спря да задава въпроса кога ще се захвана с истинска работа (смее се).
Какво искате да запомнят читателите от новата ви книга? Какво да отнесат със себе си?
Любимите ми книги са тези, които ме карат да се усмихвам часове, след като съм ги прочела. Искам това да изпитат и моите читатели, насладата от прочетеното да остане дълго след последната страница. Като парче торта.
Имате ли идеи за следваща книга?
Всъщност приключвам четвъртия си роман, още една чудата порция магически реализъм по южняшка рецепта. Ще кажа само, че в него има много кафе и много праскови... Ще бъде издаден през 2011 г.
Къде читателите могат да научат повече интересни неща за „Момичето, което преследваше луната”?
На личния ми уеб сайт www.sarahaddisonallen.com читателите ще открият виртуална разходка из центъра на измисленото градче Малъби, където се развива действието в книгата. Има още конкурси, рецепти, любопитни факти.
НАЧАЛО
Редактирай списък
2010-09-01
