НОВИНИ / ЕРА И МЕДИИТЕ

20.01.2017   Испанският писател Мартин Касариего с премиера в България

 

Мартин Касариего, носител на редица литературни награди, посети България във връзка с премиерата на книгата му - „Глутницата и мъглата“.

Представянето на романа на испанския автор беше в два града – София и Пловдив. Събитието в столицата се проведе на 19 януари от 19:00 часа в Литературен клуб „Перото“. На 18 януари писателят имаше среща със студенти от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Визитата му в България е по покана на Институт „Сервантес“ и Издателство „Ера“.

Мартин Касариего е роден в Мадрид през 1962 година. Автор на 15 романа, телевизионни и кино сценарии, детски приказки, разкази и журналистически статии за най-популярните печатни медии в Испания.

Започва да пише едва на 16 години и още за първия си роман получава наградата „Tigre Juan“. Следващите му произведения също са отличени с различни награди, включително за детска и младежка литература – "Cervantes Chico". Обширното творчество на Касариего притежава своя отличителна черта. Той ни предлага едно усещане за реалността, която варира в книгите му от крайно позитивна до негативна, без това да предизвиква противоречие.

Романът му „Глутницата и мъглата“ е отличен от престижното жури на конкурса „Логроньо“. Това е интензивна, пропита с искреност творба, написана със смелост и белязана с нотка отчаяние. Критиците в Испания го определят като безупречен и необходим роман.



Героите на Касариего се изправят пред необходимостта да разкрият големите заблуди в живота, да се научат да се примиряват и да живеят с отсъствието на най-обичани същества. Това превръща книгата на Касариего в разтърсващ роман.

11.01.2017   Яростно наддаване за роман на румънски писател

 

Румънски писател, който живее в Англия от 3 години, е причината за глобален феномен в издателския бизнес.  Първият роман на английски език на Е. О. Кировиц – „Книга на огледалата“, е продаден в 38 държави.

Авторът е подписал с първия британски агент, на когото е представил ръкописа – Peter Fraser + Dunlop (PFD). Няколко часа след като агентът разпраща ръкописа за преглед към издатели от цял свят, получава оферта от Италия. В Германия единадесет издателства наддават, за да получат правата; девет я искат във Франция, шест – в Англия.

Малки държави като Исландия, чиито издатели предпочитат книгите първо да излязат на английски и да добият популярност, също са закупили правата за издаване на книгата, преди тя да бъде публикувана в Англия и САЩ.

Българските читатели също ще могат да се насладят на романа. България е първата държава, в която „Книга на огледалата“ ще излезе. Издателство „Ера“ ще пусне заглавието съвсем скоро – на 10 януари 2017 година. Оттам споделят: „Книга на огледалата“ предизвика истински фурор в издателския бранш. Развълнувани сме, че именно България ще е първата държава, където този завладяващ роман ще бъде издаден“.

Рейчъл Милсот PFD казва за „Книга на огледалата“: „Това е изключителен роман, толкова сложен и изтънчен. Никога не бих предположила, че е написан от автор, чийто майчин език не е английски.“

Според редактора на английското издателство, купило правата за романа, „това е наистина брилянтна книга, която ме грабна от първата страница и ще бъде голямото заглавие в нашия каталог.“

„Книга на огледалата“ ни въвлича в разследване на убийство, извършено преди 25 години. Влиятелният литературен агент Питър Катс е заинтригуван от недовършен ръкопис, озаглавен „Книга на огледалата“. Авторът – Ричард Флин описва спомените си за скандален случай от преди 25 години. Известен професор е убит в дома си, но убиецът така и не е заловен. Романът е толкова увлекателен, че Катс е твърдо решен да стигне до истината за събитията от онази нощ. Той е убеден, че пълният ръкопис ще разкрие кой е извършителят, но не може да открие липсващите страници. Журналистът Джон Келър се опитва да пресъздаде събитията от нощта на убийството и да издири всички свързани със случая. Полицаят, водил разследването, се вкопчва в новите разкрития и също тръгва по следите на истината, за да разреши последния случай в живота си.

Кировиц е работил като журналист в Румъния. Въпреки че е писал криминални романи, румънския пазар е бил прекалено малък, за да успее да се издържа от писане. Пристига в Англия, тъй като синът му постъпва в университета в Кардиф, а жена му получава предложение за работа като финансов анализатор. Кировиц твърди, че литературното му вдъхновение е „много класическо“ и включва имена като Хемингуей, Стайнбек и Голдинг. Пред вестник „Гардиън“ той споделя: „Смятах да опитам да се отдам само на писането. Но това е изумително и неочаквано. Не съм сигурен доколко осъзнавам какво точно се случва.“

 

Източник: www.lira.bg

05.01.2017   Роберто Савиано – цената на достойнството

 

„Моите читатели са тези, които притесниха хората от организираната престъпност, не аз. Онези се плашат точно от моя читател.“ – тези думи на Роберто Савиано не са комплимент към читателя, нито опит да изглежда скромен. Първата книга на Савиано, „Гомор“ излиза в тираж 5000 бройки и няма никаква реакция от страна на престъпната организация, на която е посветена – неаполитанската Камора. Но когато за няколко месеца тиражът достига 700 000, смъртната присъда за автора вече е издадена. Разкъртена е тишината, в която Камората осъществява сделките си и трупа милиарди. Това не се прощава.

От 13 октомври 2006 година Роберто Савиано живее под охрана. Осъден е на смърт – в сърцето на Европа един европейски писател трябва да отговаря с живота си за думите, които е произнесъл. През 2006-та Роберто Савиано е на 27 години. След две години живот под охрана, писателят решава да напусне Италия. „Мисля,че имам право на кратка пауза. Вярвах, че е доста глупаво, освен недостойно, да се откажеш от самия себе си, да се оставиш да те  пречупят едни нищожества, хора, които презираш за начина, по който мислят, реагират, живеят, за  това, което е най-интимната им същност, но в този момент не виждам смисъл да упорствам и да продължавам така – затворник на самия себе си, на книгата си, на успеха. Майната му на успеха! Искам си живота, това е.“ – казва Савиано, преди да си тръгне. За кратко. Не просто защото съдбата му е свързана с Италия, а защото сърцето му, мислите му са винаги там – с хората на тази страна – тези, които му се възхищават и тези, които го ругаят; с истините, които трябва да ни разкаже.

За десетте години, изминали от тогава, Савиано издаде още три книги: „Красотата и адът“, „Нула, нула, нула“ (излезли на български от издателство „Ера“) и, съвсем наскоро излезе романът му „La paranzadei bambini“. Участва в множество телевизионни предавания, вдъхнови с текстовете си музиканти, режисьори, бе обвиняван от нищонезначещи посредствености, че всъщност охраната му е единствено с цел реклама за книгите; бе обвиняван, че клевети Италия; бе обвиняван в плагиатство и нецитиране на източниците, които ползва; бе обвиняван… Но все пак, най-сигурната защита за младия писател, е общественото внимание и подкрепата на читателите му. Точно това внимание направи възможно личното му участие при представянето на най-новата му книга в края на тази година в много италиански градове.

Често, дори доброжелателно настроени към него личности, питат: „И все пак, къде е надеждата в твоите разкази?“. На 20 декември тази година, когато обявява за срещата със свои читатели в Търговския център на Кампания, той казва: „Ето моя отговор: надеждата ще бъде до мен, неаполитанските ми приятели със своя талант и истинска гордост“.

Приятелите на Савиано във Фейсбук са почти 2 500 000. Не знам, дали са достатъчни, за да дадат на писателя някакво усещане за свобода. Но това със сигурност е прекрасна акустика за думите на творец, решил да говори за неща, премълчавани десетилетия, да разкрива икономически интереси, оценявани на милиарди евро. Разкритията на Савиано не са просто скандални – много често те влизат в конфликт с обществени нагласи и реакции. През октомври тази година в северното градче Горино бяха издигнати барикади, за да не се допуснат 12 емигранти, жени, една от които бременна и 8 деца, стигнали до бреговете на Италия. Само преди няколко дни Савиано направи телевизионно предаване, в което гостува нигерианката Абидеми, една от прогонените емигранки. Тогава тя каза на хората, препречили пътя й: „Не сте чули нашите истории, нито сте видели тялото ми“. Абидеми е била изтезавана за това, че е отказала да проституира. Такива истории се чуват при Савиано и те  дразнят слуха на много хора.

 

Тарторът на момчешката банда в новата книга на Савиано има девиз: „Границата е небето“. Когато го прочетох, се сетих за Татарчевото: „Над мен е само Бог“. Не съм сигурна, че Татарчев е виждал „Бог“ с главна буква, но  за Цацаров съм убедена, че главната буква отива при „Мен“.

В едно интервю, дадено за българска медия, Савиано казва, че много би искал да дойде в България, но тя очевидно е преценявана като страна с висока опасност за живота му. Пак там писателят казва и други, интересни неща за страната ни, спомена и имена на българи – за жалост, интервюиращата не успя да го разбере и разговорът в тази посока не потръгна.

Много бих искала Новата 2017 година да даде възможност на българските читатели на Савиано да се срещнат с този писател, защитаващ възможността да променяме света около нас с думи. Думи точни, ясни, изречени с отговорност.

 

ТАНЯ КОЛЬОВСКА

Източник: www.obache.bg

 

 

Пoръчай книги

Издателство ЕРА е носител на отличията 'Златна книга' и 'Златен печат'

По-близо до издателство ЕРА


Нека станем приятели във
Нека станем приятели във Facebook
Mодерна европейска проза