НОВИНИ / ЕРА И МЕДИИТЕ

Share
10.03.2017   Биографията на Йохан Кройф излиза на български език

Биографията на Йохан Кройф, един от най-великите футболисти в историята, излиза на българския пазар на 16 март.

„Йохан Кройф - гений и деспот“ проследява жизнения път на Кройф, като разкрива и редица неизвестни факти от живота му.

Авторът на книгата - известният френски футболен журналист и коментатор Шериф Гемур, провежда множество разговори с хора от най-близкото обкръжение на Кройф и прави своето проучване в продължение на години. Той очертава символично в 14 глави вечния спомен за митичния номер 14. За свръхзвуковите изригвания на един гениален стратег, за червено-бялото торнадо на „Аякс”, за трикратния европейски клубен шампион, за незабравимата Холандия от Мондиал ‘74, за треньора революционер, създал легендарния Дрийм тийм на „Барселона“ от 1992 г.

Книгата представя на читателите един задълбочен, реалистичен и многопластов портрет на гениалния футболист и треньор, с неговите силни и слаби страни, с дарбите и недостатъците.

В българското издание на книгата са включени уникални фотографии, проследяващи живота и кариерата на легендарния футболист. Издателство „Ера“ допълва цялостната визия на „Йохан Кройф - гений и деспот“, като към всяка глава добавя QR кодове, които позволяват на читателите да гледат видеоклипове, свързани с най-ярките моменти от живота на Кройф.

10.03.2017   Откъс от "Йохан Кройф - гений и деспот"

На 10 март 1999 г. по случай стогодишнината на ФК „Барселона“ е организиран наред с другите празненства и приятелски мач в негова чест на „Камп Ноу“: някогашният Дрийм тим от 1992 г. с него като треньор, срещу тогавашния „Барса“, воден от Луис ван Гаал. „Състоя се през 1999 г., макар че бях напуснал през 1996 г. Този бенефис на „Камп Ноу“ беше включен в договора ми, но „те“ постоянно намираха извинения да го отложат. След уволнението ми от „Барса“, те се опитваха да съсипят репутацията ми, но също така правеха всичко възможно да омаловажат постигнатото от Дрийм тим“, свидетелства той във филма En un momento.



На това официално, но закъсняло сбогуване в Барселона трибуните са препълнени с фенове, които са все така верни на своя Спасител. Трогнатите Кулета не успяват да сдържат сълзите си. Но най-напред получават овации някогашните играчи на Дрийм тим, които излизат един по един на терена в ярко оранжевите екипи от 1992 г. Тук са (почти) всички: Бакеро, Куман, Лаудруп, Стоичков. Това очарова Йохан: „Най-голямата ми гордост е да видя, че днес дори онези, с които съм имал проблеми, като Лаудруп, Стоичков или Де ла Пеня, си дават сметка, че съм бил прав и го заявяват публично.“ Огромен надпис на една от трибуните му желае „Benvingut a casa, Cruyff“ („Добре дошъл у дома, Кройф“).

На страничната трибуна се разгръща огромен негов портрет, когато обявяват на микрофона: „Ел Мистер Йохааан Крооойф!“ Йохан тръгва по тунела, който води към терена, с тъмен костюм, обхванат от емоции, но сдържан както винаги. „Запазих самообладание.. Но по-късно, когато го гледаш пак по телевизията или на видео...“ Овациите са бурни. Дори от президентската трибуна, където балът на лицемерите е в разгара си: Гаспар и Нунес се усмихват и аплодират в унисон с възгласите на Кулетата. Йохан произнася кратко слово, застанал със спокойствие и достойнство в централния кръг. „Когато взех микрофона, шефовете затаиха дъх. Но защо да развалям такъв прекрасен момент, като ги нападна? Не съм с такъв манталитет.“ Но прави тъкмо това! „Един господ знае защо чакахме толкова за този фантастичен момент“, заявява той, като обвинява косвено клана Нунес. След мача и след почетната обиколка играчите спонтанно се събират отново в централния кръг и заобикалят някогашния си треньор. Скандирания „Йо-хаааан! Йохаааан!!“ ехтят от пълните трибуни на „Катедралата“. Останалата непокътна популярност на Ел Салвадор подейства като шамар в лицето на Нунес. И това не убягва от погледите на Йохан и на неговите съюзници.

24.02.2017   Смъртоносно обаждане - Крис Картър

Не е случаен феномен фактът, че психотрилърите уверено държат първенството в читателските търсения. Човешката психика и особено нейните девиации винаги са били обект на интерес не само за психолозите, но и за хората, които се опитват да си обяснят природата на злото.
Добрият автор на трилъри знае как да превърне склонността към престъпления в интригуваща история, въздействаща едновременно на съзнанието и подсъзнанието, да придаде достоверност на злината и да изгради образи, с които скритото в дебрите на мозъка зло да бъде идентифицирано.

Крис Картър несъмнено е сред майсторите в този жанр.
Писател, роден в италианско семейство в Бразилия, работил като криминален профайлър в САЩ, живял на три континента и опознал различни култури и хора, със сигурност притежава дълбоко знание за човешката природа. Това е и коренът на усещането за правдоподобност и естественост на историите и характерите във всички негови романи.

Често го сравняват с Балдачи, но той по-скоро напомня на Томас Харис с „Ханибал“ и „Мълчанието на агнетата“ заради долавящата се емпатия дори към носителите на злото в романите му. Често моралните везни в наратива се накланят в неочаквана посока почти незабележимо, с обективно съпричастие и дълбоко разбиране за мотивацията на престъпника.
Точно това е най-впечатляващото и в новия му роман „Смъртоносно обаждане“, издаден от „Ера“. Престъпленията, дело на сериен убиец, са не просто изобретателни по нов начин, инспириран от модерните технологии. Те са виртуозни, но и обясними, когато в неочакваната развръзка се разкрият мотивите на злодея. Като в извратена въртележка читателят се люшка между ужаса, отвращението и съпричастието, изненадващ сам себе си с неочаквана реакция към привидностите, разобличавани последователно в сюжета.

Картър не раздава морални присъди, не е авторитарен наблюдател с ясно фиксирани позиции. Умелата игра с базисните психологически модели, движещи едновременно жертвите, престъпника и разследващите, придава на романа улична, естествена правдоподобност. Усещането е, че можеш да се идентифицираш с всеки герой, не си длъжен да избереш страна. Принуден си даже да търсиш в себе си едновременно и съжаление към престъпника, и обвинение към жертвата. Това категорично обръщане на модела е така добре обосновано, че дава повод за преосмисляне дори на житейски позиции.

Образът на детектив Робърт Хънтър, герой в повечето му романи, е графично чист, балансиран в детайлите и изключително притегателен. Майсторството на който и да е писател на трилъри и съспенси е подложено на изпитание при наличието в световната литература на недостижими образи на детективи – от времената на Конан Дойл и Кристи да до Робърт Галбрейт и Луиз Пени днес. Картър е успял да създаде запомнящ се централен герой, без да се поддаде на изкуствено оригиналничене. Хънтър („ловец“ от анлийски) е в равни части неповторим и типичен. Но най-доброто попадение на Картър е начинът, по който го изгражда в синхрон със злодея – не само в „Смъртоносно обаждане“, но и в останалите романи, където Хънтър е главен герой.

За трилърите особено важен е ритъмът. Нарушеният ритъм на повествованието, сривовете в темпото при сюжета и наратива винаги отнемат от въздействието. Крис Картър обаче е брилянтен в усета си за изграждане на историята. В „Смъртоносно обаждане“ има няколко кулминации, които са на точното място и в точния ритъм, като създават усещане едновременно за изключителност и естественост.

Фиксирането и добрата работа с първостепенните герои обаче е довела до леко размиване на второстепенните, тези, които се включват в повествованието извън централния сюжет. Романтичните забежки на Хънтър оставят привкус на изкуствено наложени сюжетни „почивки“. Авторът се е подчинил на ритмовата схема, без да вложи съществен ентусиазъм и въображение в паралелните на фабулата епизоди.

Изненадващият финал не затъмнява интересната завръзка, както често се случва в други психотрилъри. Без да влиза в противоречие с типичната психологическа мотивация на злодеите, авторът на престъпленията се оказва по-близо до нормалното, отколкото може да се очаква.

Преводът на Юлия Чернева е традиционно добър, както и в предишните романи на Картър, издадени от „Ера“. А романът на Крис Картър със сигурност трябва да влезе в личните библиотеки не само на любителите на качествени психотрилъри, но и на онези читатели, които искат да научат повече за дълбините на човешката психика.

Автор: Силвия Недкова

Пoръчай книги

Издателство ЕРА е носител на отличията 'Златна книга' и 'Златен печат'

По-близо до издателство ЕРА


Нека станем приятели във
Нека станем приятели във Facebook
Mодерна европейска проза