НОВИНИ / ЕРА И МЕДИИТЕ

Share
16.05.2017   Живот на литий

Хубаво е, че има издателства, които се осмеляват да излязат извън утъпканите коловози на литературния мейнстрийм и рискуват с млади, неизвестни, дебютиращи автори – били те български или чужди. Така е с „Литий” (Ера, превод Весела Шумакова), първия роман на 25-годишния Орелиен Гуго, за когото е трудно да се разбере повече от това, че е син на известния поет и разказвач Анри Гуго, работил е в радиостанция и се занимава с електронна музика.

Романът е приет много ласкаво от критиката и публиката като едно от явленията на литературната есен 2016 г. във Франция. Фредерик Бегбеде го хвали в рецензия в редовната си колонка във „Фигаро Магазин” и по-късно го номинира за литературната награда за дебют „Бастид дьо Горд”. Но го предупреждава: „Да пада от високо е всекидневната участ на младия романист.”

„Литий” има всички недостатъци: заглавие, което е „модно” (алюзия за една песен на „Нирвана”), не много оригинална история (едно момче и едно момиче, които блуждаят първо поотделно, после заедно, една седмица из днешен Париж) и няма нищо за геноцида в Руанда, иронизира Бегбеде господстващите литературни нагласи, в които дебютният роман не се вписва.

Несъмнено Фредерик Бегбеде е забелязал сходството между персонажите на Орелиен Гуго и неговите собствени, особено с купонджията Марк Мароние от първите му три книги. „Литий” също е до голяма степен автобиографичен, той потапя читателя в живота на модерното поколение млади, 20-30 годишни парижани – точно двайсет години по-късно от Бегбеде.

Какво се е променило за тези двайсет години? За разлика от ярките, дори крещящи, неистови и цинични персонажи на Бегбеде, Орелиен Гуго се стреми към максимална типизация на своите основни герои. Те са безименни: Тя, на 23 години, и Той – около 25 годишен, така авторът подчертава тяхната типичност за мястото и времето.

Двайсет години по-късно обществото е все така консумативно, младото поколение има все същите търсения и въпроси. „Още от след войната герои на първите романи често са млади хора, чийто проблем е, че нямат проблеми…. „Спасителят в ръжта”, „Добър ден, тъга”, „Дивият бряг”, „По-малко от нула”. Все същата история. „Какво мога да направя, като не знам какво да правя”, тананикаше Ана Карина в „Лудия Пиеро”, напомня пак Фредерик Бегбеде.

Кое е различното? Възходът и вездесъщото присъстиве на социалните мрежи, открива Гуго чрез персонажите си. „Социалните мрежи, които разширяват възможността за виртуален контакт и показват липсата на свян, все пак са нещо практично. С три кликвания имаш достъп до повече данни, отколкото разполага социалната служба за който и да било човек. Когато се е родила, това е било научна фантастика. Днес задоволяването на нездравото любопитство е достъпно на абсолютно всеки. Нещо повече, всички са съгласни. Всеки е малко нещо като Биг Брадър”, разсъждава Тя.

И така: Тя работи в местна радиостанция, както и авторът, приема обажданията на слушатели, съчинява скечове. Има високомерни колеги, тираничен началник и все повече се убеждава, че всичко вътре в медиите е фалшиво. След своеобразна психологическа криза в първия работен ден от седмицата напуска и решава да замине за Австралия.

Той живее със съквартирант под наем, работи в търговски офис в бизнес квартала Дефанс сред хиляди себеподобни в подобни офиси. Работата му е да убеждава по телефона и на място предимно безпомощни пенсионери да си сменят дограмата или да направят друг безсмислено скъп ремонт. Има приятелка, с която нещата не вървят.

Романът проследява паралелно, ден по ден, час по час, една седмица от живота на Той и Тя от нощта срещу събота до нощта срещу неделя. Работа, срещи, раздели, разговори с познати – авторът рисува едно съществуване сякаш в мъгла на изгубено поколение без цел и посока в живота, с повърхностни отношения, с приятелства по инерция, затворено в рамките на оцеляването, с дни преминаващи в имитация на общуване в социалните мрежи и очакване на петъчната и съботната вечер, които протичат също по еднообразна схема – аперитив, бистро, дискотека, където самотата се дави в алкохол и джойнт, в случайни секс контакти.

Гуго умело води към среща двамата герои, които както своите връстници се разкъсват между стремежа да се избавят от самотата и страха от обвързване. Ще се срещнат ли Той и Тя? Ще замине ли тя или ще остане с него? Читателите ще разберат.

Романът на Орелиен Гуго привлича вниманието именно с тази много вярна и детайлна до педантичност „снимка” на едно поколение, направена с психологизъм и поетичност.

Зад привидното безразличие, отчужденост и цинизъм на тези „закъснели юноши” прозират старателно скриван романтизъм, чувствителност и жажда за любов. Забелязал го е и Фредерик Бегбеде: „Г-н Гуго понякога е прекалено уверен в себе си, когато се прави на циник. Но неговата наблюдателност, точността на избраните детайли, го спасяват от насилената му арогантност”.

Защо да четем този дебютен роман? Защото е ярък портрет на едно поколение – обитаващо не само Париж, а и всички големи градове на развития свят. Можем да го разберем или да се припознаем като част от това поколение.

Защо заглавието е „Литий”? В романа няма обяснение. „Предпочитам всеки да си отговори сам”, казва авторът в едно интервю. Но дали защото литият е най-лекият метал, а също така се използва при лечението на маниакално депресивни психози, дали заради песента на „Нирвана” или, както предполага един френски рецензент, заради литиевите батерии на смартфоните и таблетите, обсебили живота ни?

 

Гриша Атанасов

Източник: Всичко за книгите

05.05.2017   Първи кадри от новата екранизация на „Убийство в Ориент експрес“

Звездният актьорски състав на филма „Убийство в Ориент експрес“ позира за първи път заедно за корицата на новия брой на американското списание Entertainment Weekly.

Благодарение на списанието вече може да видим и първи кадри от дългоочакваната лента.

Режисьор на най-новата адаптация на „Убийство в Ориент експрес” е Кенет Брана, който освен това ще се превъплъти и в ролята на знаменития детектив Еркюл Поаро.

Актьорският състав на филма включва холивудски величия като Дейзи Ридли, Джуди Денч, Пенелопе Крус, Джош Гад, Уилям Дефо, Джони Деп, Мишел Пфайфър, Оливия Колмън и Дерек Джейкъби.

Премиерата на „Убийство в Ориент експрес” („Murder on the Orient Express”) е предвидена за 10 ноември 2017.

Вече нямаме търпение!

Източник: www.ew.com

03.05.2017   Мафиотската логика: жив си - значи си виновен!

Защо свидетел срещу Коза Ностра отказва да говори за връзките с политици

Представете си – не, не, не си затваряйте очите – улиците, които от дете обичате, защото познавате всяка липа, всеки храст, всяка джанка, усещате пролетния им аромат, меката  сянка през лятото, виждате всички цветове на есента, а зимата е бяла като сън. Представете си любимата пейка в градината, от която с часове можете да наблюдавате, без никой да ви види. Морето, когато е само ваше и планината, с която сте близки.

Представете си срещата, за която едвам удържате краката да не тичат и аромата на кафенето с чадърите, където има толкова неща за споделяне с приятели; безпричинният смях,  докато слънцето ви напича.

Представете си стаята, вашата стая, в която вечер се прибирате и която прави целия свят уютен и защитен.

А сега затворете очи и си представете, че всичко това изчезва. Остава само майката, подскачаща, когато телефонът звъни, защото очаква всеки момент да й съобщят, че синът й е убит.

Всичко това защото на двадесет и девет години сте написал книга, талантлива книга за бандитите (тях няма нужда да си ги представяте – често ги виждаме), които искат да разполагат не просто с пари, не просто с власт, а с всичките пари и с цялата власт.

Ето, това се случва на Роберто Савиано. Когато пише романа "Гомор" (на български - издателство Ера), големият процес "Спартакус срещу мафиотите от клана на Казалези", започнал през 1998 година, вече е приключил на  първа инстанция. Издадени са 91 присъди, от които 21 доживотни. Двадесет и един човека са оправдани – почти всички политици и служители от силите на реда. Този процес има огромен принос като фактология за романа на Савиано, но като информация остава до голяма степен ограничен в рамките на съдебната зала и на Италия. Все така продължава да е господстващо убеждението, че мафията – това е Югът, на север са целите в бяло. След 2 500 000 екземпляра от книгата, продадени в Италия и  преводи на 52 езика, всичко се променя. И Савиано получава смъртна присъда от Камората.

През 2014 година, адвокатът на един от камористите, Микеле Сантонастазо, е обвинен за заплахи от мафиотски тип, отправени към Роберто Савиано. Има процес, адвокатът е осъден на една година затвор, след това оправдан, но дебатите във връзка с това продължават. И преди няколко дена Савиано, в телевизионно предаване, се изправи лице в лице с адвоката на... адвоката. Защитата настояваше, че заплахите изобщо не са били сериозни. Аргументите му бяха "железни":

              Защитата: „Какво стана с Фалконе след мегапроцеса?“.

              Савиано: „Беше убит.“

               Защитата: „А на вас какво ви се случи след Спартакус?“

               Савиано: „Жив съм.“

               Обобщението на защитата: „Вършете си по-добре работата“.

Така към множеството обвинения срещу Савиано – черногледство, клеветничество срещу собствената му страна, нихилизъм – се добави още едно - че е жив.


Кой е Фалконе? На 10 февруари 1986 година в Палермо започва процес срещу Коза Ностра, който след това ще влезе в историята като „първият мегапроцес“. Обвиняеми са 460 мофиоти, за оправдаването им се борят 200 адвоката. Огромна заслуга за успеха на процеса имат показанията на разкаялия се Томазо Бушета. До този момент за организацията и правилата  на Коза Ностра се знае малко или нищо. Бушета е този, който вдига завесата, след като новите босове на мафията убиват деветима негови роднини.

Разпитите на Бушета продължават два месеца. Той разговаря предимно с прокурора Джовани Фалконе. Според мафиота новите босове, Корлеоне, са нарушили правилата на „благородното общество“ и затова трябва да бъдат наказани. Само по една тема Бушета категорично отказва да говори – връзките между мафията и политиците. Причината е уникална: "никой няма да повярва и това ще хвърли сянка на съмнение и върху останалите му разкрития". Процесът завършва на 30 януари 1992 година, произнесени са 19 доживотни присъди, сборът на годините затвор за останалите обвиняеми е 2665 години.

Докато светът поздравява италианските магистрати, мненията в Италия са разделени – една част от политиците и журналистите определят процеса като безспорен успех, но друга запазват мълчание или критикуват. Най-много въпроси се задават към Фалконе, като често в  тях се усеща намека:  Като мафията е толкова страшна, как така сте жив? Фалконе отговаря: „Значи, за да бъда достоверен, трябва да бъда убит?!... Това е една щастлива страна, в която ако пред къщата ти са сложили бомба и за щастие, тя не избухне – вината е твоя“.

Фалконе е взривен с 400 килограма експлозив на 23 май 1992 година. Заедно с него загиват съпругата му и трима полицаи от охраната. Организатор на атентата е Салваторе Риина. Наскоро българските зрители имаха възможност да видят интервюта със сина му, защото наша журналистка успя "да спечели доверието му". Интервюираният Риина-син не може да дойде в България, защото е под домашен арест. Роберто Савиано го възпират да дойде - според охраняващите го е опасно.

Таня Кольовска
Източник: clubz.bg

Пoръчай книги

Издателство ЕРА е носител на отличията 'Златна книга' и 'Златен печат'

По-близо до издателство ЕРА


Нека станем приятели във
Нека станем приятели във Facebook
Mодерна европейска проза