НОВИНИ / ЕРА И МЕДИИТЕ

24.06.2017   ИСТИНАТА - Мелани Раабе

След шумния успех на романа си "Капанът" Мелани Раабе отново представя на читателите криминално-психологически роман с капани – този път всеки от главните герои зарежда постоянни капани на противника си. И отново никой от тях не успява в предначертаната си тактика. Този път обаче Раабе е създала един по-различен криминален роман – дълбоко психологически.

Основната нишка на фабулата се появява още в началото, след няколкото страници описание-изповед на героинята Сара за себе си и подготовката й за започването на нов живот. Седем години тя е живяла сама – една примерна жена, добра майка, добър преподавател и колега в училище, богата, обезпечена, с къща, кола и банкови сметки, съпруга на много богат бизнесмен. Изобщо една лъскава картинка. Която само след два дни започва да се пропуква.

Романът на Мелани Раабе е като пентименто (пентименто – метод в живописта, когато художникът под най-горния пласт бои умишлено натрупва – "зарежда" други слоеве с изображения. на пръв поглед се вижда една картина, а при остъргване отдолу се появяват едно подир друго закодирани послания или други изображения, разкриващи разни тайни). С всеки епизод малко по малко се разкрива истинската същност и на Сара, и на хората от нейния свят. И никой не е нито положителен, нито добър, нито идеален. Всички образи се оказват малко или много измамни фигури в един паноптикум на привидно подреденото благоденстващо общество. А на моменти са дори озлобени, способни на жестокост и някакъв, бих казала, дори безотговорен тормоз над близките си хора.

Накратко описано, фабулата на романа е такава: съпругът на Сара, богатият бизнесмен и наследник на крупна корпорация, Филип Петерсен, изчезва мистериозно по време на делово посещение в Колумбия. Седем години Сара не успява да открие нищо за него, депресира се, живее в тази своя трагедия, накрая се примирява и продължава живота си, отглежда сина си и ходи на работа в училището. До деня, в който й се обаждат от министерството на външните работи и съобщават, че са открили мъжа й. Сара и детето, придружени от цял отряд чиновници, посрещат мъжа на летището. Само дето това не е Филип. Непознатият прилича на Филип, но не е той и Сара е убедена в това. В цялата еуфория и спектакъла, устроен от чиновниците и медиите, никой обаче не я чува, нито обръща внимание на опитите й да обясни. Сара и детето просто биват натикани в автомобила, където вече седи непознатият, и биват директно откарани в дома на Петерсен. От този миг започва войната между Сара и Непознатия. В своята отчайваща ситуация Сара се оказва напълно сама, не й вярват, тя не може с никого да сподели, никой не и помага, дори напротив – срещу нея започва истинска атака в социалните мрежи.

Мелани Раабе държи читателя до последно в неизвестност относно истината, относно действията на Непознатия и евентуалната насока на развитие, която читателят би могъл да си начертае сам. Дълго скриваната, пренебрегвана и просто забравяна истина е в основата на цялата история. А тя действително е неприятна, ужасяваща даже. Развръзката е абсолютно неочаквана.
Напрежението е достатъчно голямо, а Раабе кове допълнително желязото и докарва читателя до изнервеност, граничеща с бяс – от безсилие, от нетърпение да узнае най-после тази истина, заради която двамата герои се преследват и сражават, от желание да хване за гушата Непознатия или пък даже Сара и да се разправи с тях. В този смисъл трябва да се признае на авторката, че умее да всява мрачно предусещане за нещо ужасно и помитащо всичко и всички, без да дава шанс на читателя да предугади развоя.

"Истината" е интригуващо, напрегнато и увличащо четиво, в най-добрата традиция на психологическия съспенс.

Петя Пешева

02.06.2017   Първи трейлър на филма „Убийство в Ориент експрес“

Първият трейлър, както и постерът на филма „Убийство в Ориент експрес“, вече са факт. Базирана на едноименната творба на Агата Кристи, лентата ще бъде втората филмова адаптация на най-известния криминален роман в света, след тази от 1974 година, режисирана от Сидни Лъмет.

Филмът следва същия основен сюжет като историята на Агата Кристи, като се съсредоточава върху 13 непознати герои, пътуващи заедно във влак през Европа. Една нощ луксозният влак засяда в снежна преспа. На сутринта пътниците са с един по-малко. Пътуващите са откъснати от света и разчитат на Поаро, който единствен може да открие убиеца сред тях.

Филмът е режисиран от Кенет Брана, който ще се превъплъти и в ролята на знаменития детектив Еркюл Поаро. Брана събира един от най-добрите актьорски състави на годината, включващ холивуските звезди Мишел Пфайфър, Пенелопе Крус, Дейзи Ридли, Джош Гад, Джуди Денч, Уилям Дефо, Джони Деп, Оливия Колмън и др.

Вижте страхотния трейлър тук:

 

Източник: www.agathachristie.com

16.05.2017   Живот на литий

Хубаво е, че има издателства, които се осмеляват да излязат извън утъпканите коловози на литературния мейнстрийм и рискуват с млади, неизвестни, дебютиращи автори – били те български или чужди. Така е с „Литий” (Ера, превод Весела Шумакова), първия роман на 25-годишния Орелиен Гуго, за когото е трудно да се разбере повече от това, че е син на известния поет и разказвач Анри Гуго, работил е в радиостанция и се занимава с електронна музика.

Романът е приет много ласкаво от критиката и публиката като едно от явленията на литературната есен 2016 г. във Франция. Фредерик Бегбеде го хвали в рецензия в редовната си колонка във „Фигаро Магазин” и по-късно го номинира за литературната награда за дебют „Бастид дьо Горд”. Но го предупреждава: „Да пада от високо е всекидневната участ на младия романист.”

„Литий” има всички недостатъци: заглавие, което е „модно” (алюзия за една песен на „Нирвана”), не много оригинална история (едно момче и едно момиче, които блуждаят първо поотделно, после заедно, една седмица из днешен Париж) и няма нищо за геноцида в Руанда, иронизира Бегбеде господстващите литературни нагласи, в които дебютният роман не се вписва.

Несъмнено Фредерик Бегбеде е забелязал сходството между персонажите на Орелиен Гуго и неговите собствени, особено с купонджията Марк Мароние от първите му три книги. „Литий” също е до голяма степен автобиографичен, той потапя читателя в живота на модерното поколение млади, 20-30 годишни парижани – точно двайсет години по-късно от Бегбеде.

Какво се е променило за тези двайсет години? За разлика от ярките, дори крещящи, неистови и цинични персонажи на Бегбеде, Орелиен Гуго се стреми към максимална типизация на своите основни герои. Те са безименни: Тя, на 23 години, и Той – около 25 годишен, така авторът подчертава тяхната типичност за мястото и времето.

Двайсет години по-късно обществото е все така консумативно, младото поколение има все същите търсения и въпроси. „Още от след войната герои на първите романи често са млади хора, чийто проблем е, че нямат проблеми…. „Спасителят в ръжта”, „Добър ден, тъга”, „Дивият бряг”, „По-малко от нула”. Все същата история. „Какво мога да направя, като не знам какво да правя”, тананикаше Ана Карина в „Лудия Пиеро”, напомня пак Фредерик Бегбеде.

Кое е различното? Възходът и вездесъщото присъстиве на социалните мрежи, открива Гуго чрез персонажите си. „Социалните мрежи, които разширяват възможността за виртуален контакт и показват липсата на свян, все пак са нещо практично. С три кликвания имаш достъп до повече данни, отколкото разполага социалната служба за който и да било човек. Когато се е родила, това е било научна фантастика. Днес задоволяването на нездравото любопитство е достъпно на абсолютно всеки. Нещо повече, всички са съгласни. Всеки е малко нещо като Биг Брадър”, разсъждава Тя.

И така: Тя работи в местна радиостанция, както и авторът, приема обажданията на слушатели, съчинява скечове. Има високомерни колеги, тираничен началник и все повече се убеждава, че всичко вътре в медиите е фалшиво. След своеобразна психологическа криза в първия работен ден от седмицата напуска и решава да замине за Австралия.

Той живее със съквартирант под наем, работи в търговски офис в бизнес квартала Дефанс сред хиляди себеподобни в подобни офиси. Работата му е да убеждава по телефона и на място предимно безпомощни пенсионери да си сменят дограмата или да направят друг безсмислено скъп ремонт. Има приятелка, с която нещата не вървят.

Романът проследява паралелно, ден по ден, час по час, една седмица от живота на Той и Тя от нощта срещу събота до нощта срещу неделя. Работа, срещи, раздели, разговори с познати – авторът рисува едно съществуване сякаш в мъгла на изгубено поколение без цел и посока в живота, с повърхностни отношения, с приятелства по инерция, затворено в рамките на оцеляването, с дни преминаващи в имитация на общуване в социалните мрежи и очакване на петъчната и съботната вечер, които протичат също по еднообразна схема – аперитив, бистро, дискотека, където самотата се дави в алкохол и джойнт, в случайни секс контакти.

Гуго умело води към среща двамата герои, които както своите връстници се разкъсват между стремежа да се избавят от самотата и страха от обвързване. Ще се срещнат ли Той и Тя? Ще замине ли тя или ще остане с него? Читателите ще разберат.

Романът на Орелиен Гуго привлича вниманието именно с тази много вярна и детайлна до педантичност „снимка” на едно поколение, направена с психологизъм и поетичност.

Зад привидното безразличие, отчужденост и цинизъм на тези „закъснели юноши” прозират старателно скриван романтизъм, чувствителност и жажда за любов. Забелязал го е и Фредерик Бегбеде: „Г-н Гуго понякога е прекалено уверен в себе си, когато се прави на циник. Но неговата наблюдателност, точността на избраните детайли, го спасяват от насилената му арогантност”.

Защо да четем този дебютен роман? Защото е ярък портрет на едно поколение – обитаващо не само Париж, а и всички големи градове на развития свят. Можем да го разберем или да се припознаем като част от това поколение.

Защо заглавието е „Литий”? В романа няма обяснение. „Предпочитам всеки да си отговори сам”, казва авторът в едно интервю. Но дали защото литият е най-лекият метал, а също така се използва при лечението на маниакално депресивни психози, дали заради песента на „Нирвана” или, както предполага един френски рецензент, заради литиевите батерии на смартфоните и таблетите, обсебили живота ни?

 

Гриша Атанасов

Източник: Всичко за книгите

Пoръчай книги

Издателство ЕРА е носител на отличията 'Златна книга' и 'Златен печат'

По-близо до издателство ЕРА


Нека станем приятели във
Нека станем приятели във Facebook
Mодерна европейска проза