НОВИНИ / ЕРА И МЕДИИТЕ

27.02.2018   „Издателите“: Цветелина Дечева

Създателката на издателство „Ера“ Цветелина Дечева беше гост на съвместната поредица на „Аз чета“ и Читалище.то - „Издателите“ . На 26 февруари, понеделник, тя разказа за пътя на издателството от неговото създаване през 1996 г. до днес и защо „Книгата е удоволствие“.

Вижте целия разговор на г-жа Дечева с Александър Кръстев тук:

 

Цветелина Дечева завършва английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ със специализация Американска литература и втора специалност Българска филология. Работила е като учител по английски език и е организирала курсове по английски език за възрастни. Преводач на художествена литература. През 2006 г. участва от името на Асоциация „Българска книга“ в международен екип по съставяне Стратегия за развитие на българското книгоиздаване.

Поредицата от срещи с издатели бе започната от „Аз чета“ в началото на 2017 г. като връзка между хората, които създават книгите, и техните читатели. Целта на формата е да даде възможност на издателите да разкажат най-запомнящите се моменти от своята работа, като същевременно поставят проблемите пред книгоиздаването у нас на преден план.

21.02.2018   Социалната мрежа в природата

С най-новата си книга Петер Волебен отново събужда мисленето и сетивата ни за кръговрата на природата и нейното огромно значение за нашия живот. Отваря очите за един нов поглед към нейните феноменални способности – да осъществява взаимна грижа и комуникация между видовете. Докато предишната му книга е посветена на конкретна област – дърветата, сега във фокуса на вниманието му е цялостното взаимодействие и взаимозависимост на флората и фауната. Иначе казано – тайната схема на природата за оцеляване и борба с активните дейности на човека върху нея.

Когато видим сриващите се крайречни брегове, олисели и посърнали, рядко се питаме защо това е така. Удивителното е, че причина за това може да е изчезването на хищниците от гората или на бобрите и планктона. Или иначе казано – животните водят до промяна на речните брегове. Остатъците от изядени животни и риби променят състава на почвата, водата на реките, накрая – водата в морето, "отиват" и в дърветата. Всички знаем, че ако в африканската савана няма хищници, тя би заприличала на пустиня, но как дъждовните червеи определят преселването на глиганите и обиталищата им – това вече отива в предела на удивителното.

Заедно с интересните знания за борбата на природата срещу влиянието на човека авторът ни предоставя и информация за изследванията и дейностите на големи научни институти и общества, които продължават понякога десетилетия, но в крайна сметка довеждат до реакция на държавата и обществото в полза на съхраняването на природата.

Всяка глава от книгата на Волебен е сама за себе си едно откритие – на поредната удивителна "приказка" за чудния свят на животните и растенията, за тяхното общуване и грижовността, с която се отнасят едни към други. И тези приказки няма да престанат да удивляват читателя, защото природата е необятна и никой не би могъл да знае всичко за нея. Задачата на човека, е да се стреми да живее в хармония и да не руши прекалено много и в прекалено гигантски мащаби.

Разбира се, днес всеки съзнателен човек е наясно, че в природата всичко е свързано и зависимо едно от друго, но за съжаление училищният материал предава всичко това в един суховат и неинтригуващ вид, а принудителното зазубряне заради оценки не води до най-важния, крайния и жизнено значим резултат: младият и по-късно зрелият човек никога да не забравя, че със своите действия (в частност и взето в по-глобален мащаб) може да промени ритъма на живот на природата във фатална посока. В много случаи човешката намеса е предизвиквала истински катастрофални последици.
   
В 240-те страници на новата книга на Волебен е събрана толкова интересна, любопитна и полезна информация, че може да бъде включена като помагало в учебната програма. Тя не само дава знания, по-важно е, че ги представя с интригуващи факти и явления, пробужда интерес към зоологията и ботаниката, към екологията и обществените инициативи за опазване на природата. А в България нашата природа е все още някакво изключително явление за Европа – най-голям брой птици, все още наличие на мечки, вълци, все още неизбити лисици и видри, орли и пеликани дори, все още неунищожени растения, несрещащи се в Европа въобще. Ние унищожаваме, тя се брани и упорито се бори да се възстановява.

Петер Волебен е роден през 1964 г. Завършил е лесовъдство и повече от двадесет години е работил като служител в Дирекция по горите и горското стопанство. За да реализира екологичните си идеи, той напуска ведомството и днес ръководи Горска академия в обл. Айфел. Автор е на няколко бестселъра по темата за гората и опазването на природата, сред които и „Тайният живот на дърветата“. Преведена на над 20 езика, около нея не престава да се вдига шум, да текат дискусии в предавания, да се организират лекции и семинари. Тази книга въодушеви и развълнува хората по целия свят.

10.01.2018   По тънкия лед на психиката

Два шведски трилъра от първо лице единствено число

Обезглавено женско тяло е намерено в дома на бизнесмена Йеспер Йоре. Самият той е изчезнал. Тайната му любовница Ема, Хане, оттеглила се като криминален профайлър, и полицейският инспектор Петер са замесените в разгадаването на тайната – във „Върху тънък лед” на Камила Гребе.

Едногодишната Алис е изчезнала преди двайсет години. Сега нейната майка, психоложката Стела смята, че я е разпознала в новата си пациентка, студентката Исабел. Дали е така? В „Кажи че си моя” на Елисабет Нуребек.

Скандинавският и особено шведският трилър и криминален роман отдавна са запазена марка за висококачествена жанрова литература с милиони почитатели по целия свят. И въпреки това читатели и критици продължават да се питат кои особености стоят в основата на този феномен, на „свръхпроизводството” на впечатляващи автори и книги, които прииждат всяка година от скандинавските страни.

Един от възможните отговори се крие и в два нови шведски романа, поднесени последователно от издателство „Ера” в неговата силна серия „Северно сияние”.

„Върху тънък лед” на Камила Гребе и „Кажи, че си моя” на Елисабет Нуребек се вписват отлично в едно от характерните направления на скандинавския трилър. В тях няма политически разобличения и сблъсък с тайните пороци зад фасадата на идеалния скандинавски политически и социален модел като в „Милениум” на Стиг Ларшон, няма харизматични и ярки централни фигури на детективи като Хари Хуле на Ю Несбьо или Варг Веум на Гунар Столесен. Но присъстват други задължителни съставки от рецептата, която превръща скандинавския трилър в особено литературно явление.

На първо място, разбира се, е завладяващата, всепроникваща сурова северна атмосфера, в която авторките въвеждат читателя още от първите редове. „От двете страни на пътя за Стокхолм се нижат дебели преспи мръсен кафеникав сняг и ниски, потискащи, еднообразни сгради. Тук-там запалена елха осветява някой прозорец като факел в нощта. Отново започва да вали сняг. Върху предното стъкло полепва киша, която замъглява краищата и омекотява пейзажа” (Камила Гребе). Или: „ В стаята прониква сива есенна светлина. Чувам шума на нестихващия пороен дъжд” (Елисабет Нуребек). Сред мрачните и потискащи градски и провинциални пейзажи героите на Гребе и Нуребек сякаш нямат друг изход освен да останат постоянно вгледани в себе си, в своето минало и неговите тайни.

Във фокуса на романите от това направление е именно човекът, неговото вътрешно аз с всичките му скрити травми от миналото, погребани тайни, забравени обиди, предизвикателства, провали, постижения. Затова Гребе и Нуребек избират повествованието от първо лице единствено число. По трима герои в двата романа водят свой постоянен вътрешен монолог, от тези преплитащи се, противопоставящи се, допълващи се монолози се изгражда постепенно драматичната, конфликтна картина на събитията.

Тук основното е не толкова класическото разследване на престъпление, при което детективът и колегите му методично събират улики и вървят по следата на извършителя (в „Кажи, че си моя” дори почти до края не е ясно има ли въобще престъпление). Гребе и Нуребек навлизат дълбоко в психиката на своите герои като ги оставят да излагат своята напълно субективна гледна точка, натрупват постепенно малки детайли в повествованието и така приковават вниманието на читателя и го оставят да гадае почти до развръзката (винаги неочаквана) кой от героите върви към истината, а кой – затъва все повече в делюзии и (само)разрушително насилие.

Затова не е случайно, че и в тези два романа, както впрочем в много от скандинавските трилъри, играят основна роля персонажи на психиатри и психолози, но самите те белязани от дълбоки психологически травми в миналото или в настоящето. Във „Върху тънък лед” това е блестящата профайлърка Хане, която усеща първите признаци на деменцията и е впримчена в брак с властен и обсебващ съпруг, но въпреки това трябва да стигне заедно с полицейския инспектор Петер до истината за обезглавената жена и изчезването на Йеспер Йоре. В „Кажи, че си моя” Стела е преодоляла загубата на детето си и е започнала нов живот като психолог с ново щастливо семейство, но наглед ще се плъзне към безумието, когато решава, че е срещнала изчезналата си дъщеря.

Този творчески подход крие много рискове и е почти непосилно предизвикателство за мнозина автори – самоограничаването в гледната точка от първо лице лесно може да доведе до монотонност и протяжност на повествованието, до еднакво звучене на отделните гласове. Нищо такова няма в двата романа и тук виждаме още един фактор за успеха и на скандинавските трилъри като цяло – умението на авторите да изграждат сюжета като балансират умело между психологизма и действието, като потапят читателя дълбоко във вътрешния свят на героите, но в същото време поддържат жив интереса към развръзката и разкриването на престъплението.

Макар че Елисабет Нуребек е дебютантка, а Камила Гребе вече утвърдена авторка, и двете успяват да създадат произведения, които предлагат увлекателно четиво, съчетано със съпреживяването на оздравяващ психологически катарзис. А за онези, които биха желали да се посветят на писането, те представляват и отличен образец за белетристично майсторство.

Автор на статията: Гриша Атанасов
Източник: Всичко за книгите

Пoръчай книги

Издателство ЕРА е носител на отличията 'Златна книга' и 'Златен печат'

По-близо до издателство ЕРА


Нека станем приятели във
Нека станем приятели във Facebook
Mодерна европейска проза