Неоткрита: Линд & Шпрюнгли - Две семейства, една страст

Рудолф изтича нагоре по „Кребсгасе“, спусна се по „Марктгасе“, отвори с трясък входната врата към сладкарница „Фогел“ и шумно поздрави клиентките, събрали се да си обменят новини. Сред тях беше и госпожа Фогел. Тя и съпругът ѝ бяха собственици на къщата на „Марктгасе“ №5 и на сладкарницата, където бащата на Рудолф беше калфа.
– Как е майка ти, Руди? – попита го госпожа Фогел.
– Нося ѝ лекарство.
Рудолф извади шишенцето с тинктура от джоба си и го показа на дамите. Не спомена шоколадовите талери. Те си бяха негова тайна. И на аптекаря, разбира се.
Изкачи стълбите на един дъх. През цялото време стискаше шишенцето в джоба си, за да не падне и да не се счупи. Отвори вратата към жилището и веднага разбра, че е настъпила промяна. Наостри уши и долови тихи шумове отвън. По съседната улица трополеше карета и уморените коне пръхтяха. Слугиня тупаше килим в някой от задните дворове, а малко по-далеч, в подножието на хълма, в посока „Ноймаркт“, се чуваше съвсем ясно как йениши точат ножове или ножици на брус. Толкова много шумове! Явно някой бе отворил прозореца в стаята на майка му. Ами ако е самата тя? Рудолф провря глава през открехнатата врата и видя майка си да лежи будна под отворения прозорец. Забеляза го и му се усмихна.
– Мами – промълви момчето, извади шишенцето от джоба си и го постави върху нощното шкафче. – Ходих до аптеката да ти взема лекарство.
– Майстор Флюкигер го записа на сметката ни, нали? – попита тя и протегна ръка към него.
– Аз го платих – отговори Рудолф. – Взех пари от кутийката – извади от джоба си пакетчето, отвори го, отчупи парченце от шоколадовия талер и го поднесе към устата на майка си.
– Какво е това? – учуди се тя.
– Лекарство. Опитай, моля те.
Майка му отвори уста и момчето сложи парчето шоколад върху езика ѝ. Тя задъвка внимателно.
– Виж ти, лекарство, а пък е вкусно – отбеляза след малко. – Не е като моя лют извлек от мащерка. Наистина ли ще оздравея?
– Със сигурност – обеща Рудолф. – Аптекарят ме увери, че помага. Мащерката е добра за кашлица, но шоколадовите талери ще ти дадат сила и пак ще се радваш на живота.
– О, така ли каза Флюкигер?
– Защо? Не му ли вярваш?
– Как да не му вярвам! Той е учен човек, следвал е в университет. Щом твърди, че ще оздравея, значи е вярно. Как се казва лекарството?
– Шоколад, според майстор Флюкигер.
– Шоколад... и се яде... Знам само за шоколад, който се пие... Аз обаче не съм принцеса, Руди, а съпруга на калфа в сладкарница.
– Ти си моята мами – отговори твърдо Рудолф – и искам най-сетне да оздравееш.
Майката хвана ръката му и я помилва.
– Благодаря ти, момчето ми. Новото лекарство ще ми подейства, сигурна съм! Но ще се наложи да почакаш още малко.
Рудолф я погледна невярващо. Защо иска да остане в леглото?
– За да ми дадеш още едно парченце – отговори тя, сякаш бе прочела мислите му, и го ощипа по бузата.
Пръстите ѝ отново са силни, установи момчето, разтърка зачервената си буза и се ухили.
Най-сетне майка му зададе дълго чакания от него въпрос:
– Е, как беше днес в училище?
Рудолф ѝ разказа за претоварената лодка, за падналия сандък и за свинята, която побягнала квичейки.
– Измисляш си! – засмя се майка му. – Признай си!
– О, не, всичко се случи точно така, заклевам се!
– Какво ли не виждаш на връщане от училище! Не е чудно, че се бавиш толкова – отбеляза тя. – Ще сложиш ли супата на огъня? Май съм гладна...
– И аз!
Рудолф изтича в кухнята и сложи супата да се стопли. Майка му най-сетне имаше апетит! Какъв добър знак!
Занесе ѝ чиния супа и парче хляб. Забеляза, че е изяла целия шоколадов талер, и ѝ кимна зарадван.
– Просто не мога да спра да ям – учуди се тя. – Не ми се вярва наистина да е лекарство... Чувствам се... щастлива.
Рудолф ѝ държа чинията, докато се нахрани.
– Този шоколад от аптеката „При слона“ сигурно е безумно скъп? – попита предпазливо тя.
– Почакай само да порасна. Тогава и аз ще правя шоколад – заяви Рудолф.
– Нима искаш да станеш аптекар? Досега си мислех, че ще учиш при баща ти и ще станеш майстор сладкар.
Рудолф кимна.
– Да, ще се уча от татко, но шоколадът също е сладък, не забравяй. Ние ще правим по-добър шоколад от майстор Флюкигер.
– Ние ли? – изненада се майка му.
– Аз и моят татко.
– Той знае ли за плановете ти?
– Още не – призна Рудолф.
– След няколко години ще завършиш училище и ще започнеш обучение в пекарната. Дотогава трябва да имаш план. Помисли малко, Руди, какво ще стане, ако татко ти от каже да прави шоколад? Как ще постъпиш тогава?
Момчето наклони чинията, за да може майка му да си дояде супата.
– Тогава ще работя сам – отговори той. – Един ден ще произвеждам шоколад, ще видиш!