Откъс от книга: Изкуството да харчиш

Когато писах „Психология на забогатяването”, исках да изследвам как мислим за богатството и инвестирането – как емоциите и социалният натиск влияят на решения, за които се преструваме, че са изцяло рационални.
Тази книга, „Изкуството да харчиш”, е естествено продължение на темата.
„Психология на забогатяването” се фокусира върху това как трупаме богатство, докато „Изкуството да харчим“ се фокусира върху това как го използваме.
Никоя от двете книги не ти казва какво да правиш с парите си, защото всеки е различен. Но и двете се стремят да разберат какво се случва в главите ни, докато използваме пари. И това е, по което си приличаме и сме много по-сходни като хора.
Същата голяма идея важи и за двете книги: парите са по-малко свързани с числа и повече с истории – истории, които си разказваме за това какво е важно, какво ни прави щастливи и как измерваме успеха.
Харченето на пари е по-скоро изкуство, отколкото наука. Няма универсална формула, няма фиксирани правила. Това, което носи радост на един човек, може да остави у друг чувство за празнота.
И така, точно както при инвестирането, разбирането на нашите емоции – нашите предубеждения, надежди и страхове – може да ни насочи към по-умни избори. Избори, които отразяват кои сме, какво ценим и как искаме да живеем.
Ако „Психология на забогатяването“ ни е научила как да спечелим свобода, тази книга е за това как да се възползваме максимално от нея.
Започваме.

ВЪВЕДЕНИЕ: В ТЪРСЕНЕ НА ПРОСТИЯ ЖИВОТ

Доктор Дан Гудман направил лазерна корекция на зрението на жена, която искала да се отърве от очилата. Няколко седмици по-късно пациентката се върнала за преглед отчаяна. Споделила, че операцията е съсипала живота ѝ .
Нямало нищо нередно в процедурата – за първи път от години виждала ясно без очила.
Но д-р Гудман настоял: „Тогава какъв е проблемът?“
Пациентката казала, че очаквала, след като свали очилата, съпругът ѝ да я намери за по-привлекателна, а колегите ѝ да я сметнат за по-интелигентна. Когато осъзнала, че това не е така и че любовта и уважението не се определят от нещо толкова повърхностно като очилата, тя била съкрушена.
„Имате проблем, за който не мога да ви помогна”, казал ѝ доктор Гудман. „Съжалявам, че не го разбрах по-рано.”
Удивително е да видиш как някой получава нещо, за което е смятал, че винаги го е желал, само за да установи, че щастието е по-сложно, отколкото е предполагал.
И, боже мой, това е толкова по-вярно за парите!
Има една стара поговорка, според която няма нищо по-лошо от това да получиш нещо, което си искал, но не и онова, от което се нуждаеш. Това обобщава отношенията на много хора с парите и успеха. Ако имате достатъчно късмет да получите нещо, което искате (пари), може все пак да осъзнаете, че то не е това, от което се нуждаете (семейство, приятели, здраве, да бъдеш част от нещо по-голямо от теб). И тогава сте разочаровани. Какво може да е по-лошо?
Тази книга разказва за това, че харченето на пари има малко общо с електронни таблици и цифри и много общо с психологията, завистта, социалните стремежи, идентичността, несигурността и други теми, които твърде често се пренебрегват в областта на финансите.
Могат ли парите да купят щастие? Да.
Може ли харченето на пари да ви направи по-щастливи? Да.
Но е по-сложно, отколкото повечето хора си мислят. Между числата, графиките и данните се крие объркаността и парадокса на човешкия ум. Парите са забележителен инструмент, който може да ви осигури по-добър живот, ако знаете как да го използвате. Но да знаеш как да го използваш, е съвсем различно от това да знаеш как да го придобиеш.