Този сайт използва "бисквитки" (cookies) за своята ефективност. Продължавайки напред, Вие сe съгласявате с нашата Политика за защита на личните данни

Ера в социалните мрежи Facebook Twitter Google Plus Instagram Goodreads

Авторът Бен Ейткен с типично чувство за хумор пред българските читатели

  /     /   Авторът Бен Ейткен с типично чувство за хумор пред българските читатели
Авторът Бен Ейткен с типично чувство за хумор пред българските читатели

Авторът Бен Ейткен с типично чувство за хумор пред българските читатели

22.01.2021

Авторът на книгата "Риба и пържени картофки - моята невероятна година в Полша" Бен Ейткен отново демонстрира чувството си за хумор, този път в интервю за българските читатели. Книгата е част от поредицата на издателство ЕРА за пътуване и развлечение, с която имате възможност да опознаете непознати кътчета в съответната страна по начин различен от всеки пътеводител. Представяме ви целия разговор, както беше публикуван в lira.bg.

– Господин Ейткен, представете се на българските читатели.

– Роден съм по времето на Маргарет Тачър, спрях да раста на 1,80 м и съм зодия Водолей.

 „Риба и пържени картофки − моята невероятна година в Полша” e смешна книга. От кои автори сте се учили да пишете в този хумористичен стил, който предполага и сериозни литературни познания?

– Всъщност не стъпвам на сериозна литературна основа. Прочетох първата си книга, когато бях на деветнайсет години – Дневникът на Бриджит Джоунс” на Хелън Филдинг. Кандидатствах да уча литература, защото имах добри оценки в училище. Още помня как отидох на интервю в Оксфордския университет и им признах, че съм чел само една-единствена книга. Беше запомнящ се момент. Всички университети, в които кандидатствах, ме отхвърлиха. Малко по-късно се запалих по книгите и писането. Кои автори са ме вдъхновили ли? Хелън Филдинг!

– Случайно ли избрахте Полша? Защо не България например? Ние щяхме да ви научим да месите баница (традиционно тестено печиво) и да приготвяте таратор (традиционна студена супа с краставички). Но да знаете, че плащаме по-малко от поляците :)

– Може би наистина стана случайно. Или по-скоро поредица от случайности. Не знаех нищо за държавата, но беше евтина дестинация. Това може да звучи несериозно, но веднага щом пристигнах в Полша, намеренията ми станаха сериозни – исках да работя и да пътувам. Наистина да се запозная и усетя това място. Да снимам, да се влюбя, да разговарям с хората, да науча езика… И после да опиша всичко това черно на бяло, без никакви задръжки, точно както е било. Сега пък се замислям дали нямаше да съм много по-щастлив в България, като ми споменахте за студената супа с краставички :)

– Много по-различни ли ви се видяха поляците от британците, или навсякъде хората са еднакви?

– Имаше разлики, да, но те не ме шокираха – заинтригуваха ме, доставиха ми удоволствие, плениха ме тотално. Това е едната причина, поради която пътувам – заради различията и противоречията. Така се учим ние, хората. Но да не забравяме, че Полша не се намира на Луната. Тя е част от Земята, част е от нашия свят. Всички си живеем живота, просто сме „облечени” по различен начин. Като напуснем дома си и отидем някъде надалеч, разширяваме мирогледа и интересите си. Бих казал, че отчасти съм станал поляк. И по-добър човек.

Докато работех за минимална заплата в Полша, научих много неща за разходите необходими за живот там. Успях да надникна и опозная една по-различна Полша

pol

Изтоник: lira.bg

– Искали сте да работите, за да опишете всичко от първо лице ? Сега, когато сте си у дома, не ви ли е писнало от риба и пържени картофи?

– Да, определено съм се нагледал на картофи. Толкова много обелих, докато бях в Полша, че не искам дори да припарвам до тях, докато не умра, но и тогава със сигурност ще ме чакат поне 15 кг. в отвъдното. Докато работех за минимална заплата в Полша, научих много неща за разходите, необходими за живот там. Успях да надникна и опозная една по-различна Полша. Точно тя ме доведе и до момичето, в което се влюбих и после разлюбих.

– Кой е първият спомен, който днес изниква в ума ви щом се сетите за Полша?

– Пироги (пирожки). Искаше ми се да не са те, но ето нà. По-добре в главата ми моментално да изплуваха картини на площада в Краков, река Варта или красивите лица на приятелите ми поляци, но не – задължително се сещам за пироги.

– Вие сте предприели авантюра, а мислите ли, че британци наистина биха емигрирали заради Брекзит?

– Отдавна спрях да се опитвам да предвидя какво ще им хрумне на британците.

Интервю на Людмила Еленкова