Откъс от книга: Далечната Финландия отблизо

Автор: Роман Шац

ФИНЛАНДСКА КУЛТУРА НА ВСЕКИДНЕВИЕТО

Във всяка култура има милиони неща, малки знаци от всекидневието, с които местните са свикнали от детинство, но на чужденците правят впечатление. В другите страни пътните знаци, пощенските кутии и телефонните кабини са в друг цвят; в другите страни се яде и се пие различно и се живее различно. Цялата картина на другата култура се оформя от безброй малки детайли. Някои от тях се виждат от пръв поглед, други – едва от втори, а в трети трябва дълго и внимателно да се вглеждаш, за да ги забележиш.

Накратко: пощенските кутии във Финландия са оранжеви, указателните табели са в бяло на син фон (на магистралите – бяло на зелен фон), а телефонните кабини са зелени. В прославилата се навремето страна на мобилните комуникации да намериш днес телефонна кабина, си е истинско предизвикателство.

Първото, което се набива на очи у хората тук, е цветът на косата. Около половината финландци са руси, като под русо се разбира най-вече пепеляворусо, тоест тъмнорусо, до снежнобяло. Снежнобялорусите се наричат още и pellavapäät, плоски глави. В процентно отношение във Финландия блондините и блондинките са най-много в света, само около пет процента от населението е тъмнокосо. Все пак не може да се каже точно, тъй като голяма част от жените се боядисват или поне нюансират косите си. Както в Германия, където навсякъде има дрогерии и аптеки, така и тук на всеки ъгъл има фризьорски салон. А дрогерии изобщо няма.

Ако погледнете малко по-надолу, ще забележите, че финландците не са никак суетни по отношение на облеклото си. Все пак светът не е подиум, а най-важното за едни дрехи е не да изглеждат добре, а да са топли и непромокаеми. Че няма миниполи във Финландия едва ли е учудващо предвид климата тук.

Финландската всекидневна мода може най-добре да се види извън столицата, която е до голяма степен европеизирана, например по бензиностанциите в провинцията или на пазара в някое градче. Финландките използват много по-малко грим, носят по-малко бижута, обувки на токчета и аксесоари, в сравнение с чуждестранните си посестрими, докато облеклото за свободното време на един финландец се състои предимно от анцуг и маратонки, а на главата задължително си слага lippalakki, бейзболна шапка. През лятото масово се носи класическата комбинация от хавайска риза и шорти, най-вече със спортни чорапи и сандали.

Но най-много впечатлява във всекидневието липсата на един и два цента. Те не че не съществуват, но ги няма в обращение. Сумите се закръглят, както и по-рано, когато е имало markka и penni, и разбира се, в ущърб на клиентите. Дребни монети като тези от пет цента не се приемат, а когато нещо струва 98 цента, няма как да дадеш 98 цента, а плащаш направо едно евро, тъй като финландските магазинери са големи инати. Само ако плащаш с кредитна карта, сметката ти е действително 98 цента.

Традиционната „кесийка за пет марки“, съдържаща пъстра смесица от лакомства, предизвика истински шок. Когато се въведе новата валута, цената ѝ стана 5,95 евро. Така „кесийката за пет марки“ стана еврокесийка и при същото съдържание цената ѝ се покачи почти пет пъти. Това потресе дори и децата.

Да го кажем така: монетите от един и два цента не са в обращение, но ги има. Държавата ги сече в малки количества и ги продава на колекционерите в магазините за туристи. И тъй като са много редки, цената им е до десет евро – повече от сто пъти над номиналната им стойност. Наистина хитро.

Ако пазарувате на някой финландски пазар или в някое от живописните търговски халета, които все още съществуват в почти всички градове, може би ще се учудите и на кантарите с дървени, четвъртити блюда, които са с различни размери и стигат до доста литри. Служат за теглене на картофи, лук, грах и други зеленчуци, които се продават тук не според теглото, а на литър, съгласно специално разрешително на ЕС.

При разходка по брега на финландските водоеми се виждат не само дървени платформи, които навлизат във водата и се свързват със сушата посредством мрежа. Към целия ансамбъл спада и едно голямо, разделено на дървени отделения скеле, издигнато на сушата. През лятото тук се перат килими, не ориенталски килими, а предимно традиционните финландски räsymatot, черги, изработени от памучни парцали и много тънки. Има едноцветни, на райета, а също и пъстра смесица от разноцветни влакна.

Килимите се намокрят в морска или сладка вода, после се изчеткват с четка и mäntysoupa, сапун за пране с боров катран. Сапунът се изплаква, на много места от килимите изтичат огромни количества от него, а после се простират за съхнене върху скелето и се свалят от него, когато са сухи. Много рядко на вандалите им хрумва да откраднат някой тежък, мокър килим. Сапунът с боров катран открай време е предпочитан перилен препарат във Финландия, не само за килими, но и защото типичният му аромат предизвиква у почти всички финландци спомени от детството.

Платформите за пране на килими се поддържат най-вече от райони, намиращи се предимно в Южен Хелзинки, и през лятото смайват туристите, които минават с туристическо корабче основно заради усърдните финландци, перящи по шорти и гумени ботуши килимите си.

Колкото и хубаво да изглежда всичко това, в последно време броят на обществените съоръжения за пране на килими намалява, тъй като органите за защита на околната среда се стремят да избегант ненужните емисии във водите, и понеже нямат големи шансове срещу хартиената индустрия, стежняват живота на перачите на килими заради сапуна им за пране.

Във финландските тоалетни има една подробност, за която всяка друга култура може да завиди на Финландия – в случай че знае за нея. Към основното оборудване на финландската тоалетна има един маркуч с душ глава и един бутон, с който се пуска водата. Този маркуч служи за подмиване, а при чистене на тоалетната, с него може да се измие цялото мокро помещение.

Абсолютна класика във финландската култура е и сушилникът, който се намира над мивката в кухнята вместо в ъгъла върху плота на стандартния шкаф за съдове. Финландците не разбират културите, в които съдовете се сушат, при положение че тази работа може да я свърши и въздухът. Макар съдомиялните отдавна да са част от кухненското оборудване на финландците, все още има такива сушилници почти във всеки дом, както в постоянните жилища, така и в летните вили.

Мека вода и алергии

Финландската вода е отлична. Изключително мека е и не оставя никакви следи. Във Финландия не се налага да се почиства котлен камък в съдомиялна, термокана или кафемашина. При тест за качество чешмяната вода на Хелзинки се оказва много по-добра от всички скъпи, бутилирани трапезни води, както като вкус, така и като бактериална чистота. Тя се взема от езерото Пяйяне и се отвежда на юг през втория със своите сто и двайсет километра по дължина в света гранитен тунел, за да утоли жаждата на един милион жители в района на столицата.

Въпреки здравословната си вода, или може би точно заради нея, страшно много финландци страдат от алергии. През последните петдесет години броят на страдащите от алергии се е увеличил четири пъти, като трийсет до четиресет процента от по-младото население е алергично към нещо. Целиакия, сенна хрема, алергия към домашни любимци и домашен прах – има най-различни алергии, а за техните жертви – купища специални продукти. Особено млечните продукти с представка Hyla ги има навсякъде. Те не съдържат млечна захар, тъй като непоносимостта към лактоза, тоест липсата на ензим на разграждането на лактозата, е масово страдание не само във Финландия, но и в други северни страни.

Едно направено от Финландската академия изследване в двете части на Карелия показа нещо интересно: местата, на които е проведено излседването, са на отстояние само стотина километра едно от друго, но от руската страна на границата както в питейната вода, така и в жилищата на хората са намерени хиляди пъти по-малко микроби, отколкото във финландска Карелия. Така че в свръххигиеничната Финландия има четири пъти повече алергени, отколкото в руската Карелия. Може би наистина е вярно, че малко мръсотия подсилва имунната система на човека, а прекомерната хигиена я намалява.