НОВИНИ / ЕРА И МЕДИИТЕ

15.07.2010   Интервю със Скот Търоу


Интервю със Скот Търоу по повод издаването на „Невинен”

Въпреки че зад гърба си имате 10 успешни книги, в съзнанието на читателите завинаги ще останете като автора на „Невинен до доказване на противното”. Вашият дебютен роман дължи славата си не само заради едноименния филм. Не случайно и критиката, и читателите смятат произведението ви за жанроопределяща книга, която павира пътя за писатели  като Джон Гришам. Големият успех на „Невинен до доказване на противното” ли ви възпираше толкова години да напишете продължение на най-касовия си роман? Кога решихте да напишете „Невинен”?

Дълго време се отнасях пренебрежително към възможността да напиша продължение. Всъщност през по-голямата част от тези двайсет години, които изминаха от издаването на „Невинен до доказване на противното”, не си мислех изобщо за това. Но преди пет години възприех идеята. На бюрото ми имаше бележка, на която пишеше: „мъж седи на легло, в което има тяло на мъртва жена” и  в този момент осъзнах, че този мъж е Ръсти Сабич. Трябваше да открия коя е жената и доста бързо реших, че това ще бъде съпругата му Барбара. Но се страхувах от имитацията, от самоповторението. Горд съм с „Невинен до доказване на противното” и не исках да омаловажавам романа. Ала в крайна сметка силата на идеята надделя над съмненията ми. Цели три години работих над ръкописа на „Невинен”. Дори като се замисля, осъзнавам, че връщането ми към началото е било важно за самия мен.  Подобно на героя си Ръсти Сабич, и аз навърших 60 години и реших да направя равносметка. Виждам неща, които не съм виждал преди – затова исках да се върна към самото начало и... да започна отначало.
 
Кога решихте кой ще бъде виновен за смъртта на Барбара?
 
Писах цели две години, без да знам отговора. Когато измислих края, бях много доволен, защото беше изненадващ в контекста на романа и по някакъв начин резонираше с първата книга. А също дава възможност на читателите за по-проникновено разбиране на Ръсти и Барбара.
Тези, които са чели „Невинен до доказване на противното”, сигурно се чудят защо сега сте изградили доста по-положителен образ на прокурор Томи Молто.
В първата книга Молто беше нарисуван като непоносим фанатик. Дори и аз се изненадах от образа му сега. При него използвах трето лице и минало време, за да го противопоставя на Ръсти, за когото използвах първо лице, сегашно време. По този начин се изгражда отчетливо чувство за двама мъже, които гледат на света по различен начин.

С какво е по-различен Ръсти в „Невинен”?

Той е по-стар и по-отчаян. Връща се назад към травмата от първия процес, в който е съден за убийство, за да открие собствените си грешки. Като адвокат по наказателно право винаги съм се впечатлявал от огромната житейска цена, която всички мои клиенти с оправдателна присъда заплащат. Очевидно Ръсти повтаря грешките си – забелязвам това и при мои приятели, дори и при мен.  Този човек отново посяга към нещо, за което знае, че няма да удовлетвори надеждите му.

Историята на „Невинен” е разказана от четири гледни точки – на Ръсти, порасналия му син Нат, Томи Молто и старшата стажантка на Ръсти Ана Востик. Защо избрахте този подход?

В началото нямах такива намерения. Но една сутрин се събудих и реших да пиша от гледната точка на Томи Молто. Мислех си, че така ще изобразя по-добре разследването на убийството – като паралел на разказа за живота на Ръсти през изминалата година. Що се отнася до Нат, си мисля, че той е един от най-интересните персонажи, тъй като изпитва огромна морална дилема и се съмнява в невинността на баща си. Неговата гледна точка е необходима на самите читатели. Подобни бяха и съображенията ми, за да включа гледната точка на Ана – за да може читателите да разберат героинята по-добре.

В романа ви сякаш всички герои са мазохисти. Ръсти остава при Барбара въпреки кошмарния брак. Томи също обича сам да си причинява неприятности. Дори Нат има мазохистични наклонности. Иронията е, че Барбара изглежда най-садистичната от всички, въпреки че е мъртва и технически погледнато не е „участник” в книгата. Нарочно ли търсехте тези черти в характерите им? Как успяхте да запазите отчетлива тънката граница между мазохизма и саможертвата?

Ръсти е такъв типаж още от „Невинен до доказване на противното”. Мазохизмът е част от неговия характер. А този образ на Томи се появява в една от предишните ми книги „Законите на нашите бащи”, когато той се превръща в сянка на самия себе си. Въпреки че знае, че ще бъде изигран, Томи продължава и върши това, което трябва.  
Коментарът ви за Барбара е интересен. Моите читатели реагираха много бурно спрямо нея. Италианската преводачка се почувства длъжна да ми каже, че мрази Барбара. Други, към които спадам и аз, изпитват съчувствие към нея. Дори бих казал, че нейният живот е изпълнен с повече мазохизъм отколкото садизъм.
Наистина харесвам емоционалната сложност на всички персонажи в книгата. Постигнах го благодарение на желанието си да следвам духа на „Невинен до доказване на противното”. Постоянно се питах как се чувства човек, който е съден за убийство? Какво е да си дете, единственото дете в семейството, когато тече процесът? Това е наистина голям товар за плещите на Нат...

Виждаме, че животът на Нат все повече заприличва на съдбата на баща му?  Ще направи ли Нат същите грешки като баща си?

Не знам. Това е потенциална възможност. Ако реша отново да пиша за семейство Сабич, ще трябва да помисля над това.  

Когато написахте „Невинен до доказване на противното”, криминологията не беше толкова развита.  В новия си роман сте в крак с най-новите технологии и ги използвате в повествованието...

Целта ми беше да напиша „Невинен” като самостоятелен роман, който може да бъде четен и от хора, които дори не са гледали филма по „Невинен до доказване на противното”. Но също така трябваше да създам и връзки между двете книги. Затова намекнах по средата на „Невинен”, че изходът от първия процес можеше да е различен, ако съществуваха ДНК изследвания преди двайсет години.

Действието във всичките ви книги се развива в измисления окръг Киндъл. Да не би чрез този измислен свят да печелите повече свобода за действие? Или това ви ограничава по някакъв начин?

Измислих окръг Киндъл случайно. Бях прокурор в окръг Сафолк, но не исках някой да ме обвини, че пиша за случаите, по които работя. Когато започнах „Невинен до доказване на противното” действието се развиваше в Бостън. Не си водя дневник или бележки с действителни случаи, които да използвам в романите си, но постепенно Бостън започна да наподобява Чикаго като краен резултат. Реших да не променям това, но да използвам различно име – окръг Киндъл.  Дори не исках да уточнявам името на самия град. И така постепенно станах господар на един измислен свят.  
Този измислен свят ме устройва напълно. Някой хора си мислят, че съм страхливец, защото с течение на времето окръг Киндъл все повече прилича на Чикаго. Те казват „Признай си, че това е Чикаго, и приключвай!” Но това ме обърква. Не мога да разбера защо читателите нямат нищо против измислени хора, но не могат да приемат измислено място. Та то е същото! Харесва ми свободата да имам собствен град със своя история. Самото място се превръща в герой на романите ми. Харесва ми, че мога да боравя свободно с фактите от историята, без това да има някакви последици.  Така и аз вмъквам собствения си коментар по актуални проблеми, които ме вълнуват.
07.07.2010   Спирането на пиратските сайтове


Във връзка с възникналите спорове относно затварянето на пиратски сайтове от страна на ГДБОП от Асоциация „Българска книга” се обърнаха към  Министерство на културата, Дирекция „Авторско право и сродните му права” с молба да дадат тълкуване на следните текстове:
-    Чл. 24, т.9
-    Параграф 2, т. 3

Въпросите, които АБК зададе, са следните:

1. Сайтът chitanka.info и другите подобни представляват ли библиотека по смисъла на този или друг закон?
2. Какво означава „възпроизвеждане” и разпространяването на произведения в интернет представлява ли възпроизвеждане в смисъла на параграф 2, т.3?
3. Като крайно заключение – допустимо ли е разпространяването на произведения в интернет  без съгласието на техните носители на права?

Отговор на въпросите даде г-н Георги Дамянов, Директор на Дирекция „Авторско право и сродните му права” в Министерство на културата:

Една от хипотезите за свободното използване на произведения без съгласието на носителя на авторско право и без заплащане на възнаграждение е допустима и в случая на чл.24, ал.1, т.9 – т. е. при възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки… В параграф 2 от Допълнителните разпоредби на Закона се дава определение на понятието възпроизвеждане.
         В случая със сайта „Читанка” нямаме наличие на общодостъпни библиотеки, нито имаме възпроизвеждане в смисъла на този закон, което означава, че цитираната по-горе разпоредба не е приложима.
         Първо, качването на едно произведение в интернет не представлява възпроизвеждането му. Това действие е записано в чл.18, ал.1, т.10 на ЗАПСП.  Изключителното право на автора  на произведението е да предлага достъп до произведението на неограничен брой лица, като този достъп се осъществява на място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях. Това значи, че достъп до произведението може да има всеки от своя компютър на място, където се намира лицето, и по време, когато иска да го направи. Но този достъп е  законен само ако авторът или носителят на авторското право разреши това. Качването в интернет не може да става без съгласие и без заплащане на възнаграждение – в това законът е категоричен. Правомощието за запаметяването на произведението под цифрова форма в електронен носител се предоставя на библиотеките, за да могат да запазват дадени произведения за своите цели и няма нищо общо с предоставянето на достъп до произведението на милиони хора чрез интернет. Въобще възпроизвеждането на една книга е най-често физическото размножаване на екземпляри от нея.
         Второ, не може да се счита, че качването в интернет на съвкупност от произведения ги прави общодостъпна библиотека, защото законът има пред вид класическите библиотеки, които се посещават от хората, и на тези заведения е предоставена възможността да им служат за техните научни и образователни цели. Освен това книгите са предоставени на библиотеките за ползване, изчистени от авторското право, защото те са купени преди това от библиотеката и правото на разпространение на автора върху тези екземпляри вече е погасено. В интернет произведенията са качени без съгласието на авторите и на тях им се дължи възнаграждение.
         Световната практика показва как могат законно да се правят интернет библиотеки – само след разрешение да се качи произведението в интернет от страна на автора или носителя на авторското право – най-често това е издателят на книгата. Такъв пример е „Европеана” – европейската виртуална библиотека, в която са включени произведения на автори с погасени права, т.е. тези произведения са станали обществено достояние, както и на други автори, на които правата  са придобити чрез договори.  Ако има хора, които искат да образоват другите по интернет, могат спокойно да го правят с произведенията на автори с погасени права /трябва да са изтекли 70 г. от смъртта на автора/. Сред тези произведения има хиляди шедьоври, които си струва да бъдат направени достояние на желаещите да четат в интернет.
         Искам да подчертая и нещо друго – ние сме правова държава и законите трябва да се спазват, включително и в интернет. Не само авторите, но и издателите на произведения търпят загуби за  хиляди левове. Те са купили правата за дадено произведение, за да осъществяват дейността си, а в същото време появата му в интернет ги лишава от приходите, необходими за тяхното съществуване. Същото се отнася за филмите, записите на музикални произведения и програмните продукти – няма никаква разлика – всички те представляват авторски произведения и са защитени от закона.
17.06.2010   Улицата на мечтите


Приключи играта на издателство ЕРА и списание ЕВА.

Провокирахме ви да споделите какво е за вас улицата на мечтите, къде живеят вашите мечти, как постигате мечтите си.

Благодарим на всички участници! Пожелаваме ви щастие и сбъднати мечти!

Бе трудно да изберем най-добрите от многобройните есета, които ни изпратихте. Затова всички участници ще получат от нас ВИП Карта за преференциални отстъпки от нашия уеб сайт.

С голямо удоволствие обявяваме имената на печелившите:

Калинка Илиева от гр. Долни Дъбник получава комплект книги от ЕРА, най-новия брой на списание ЕВА и ВИП Карта за отстъпки!

Книгата "Улицата на мечтите", новият брой на списание ЕВА и ВИП Карта отиват при Валери Иванов от гр. Пазарджик и Анита Методиева от гр. Варна!

Честито!

А ето и есетата на печелившите:

Калинка Илиева
Улицата на мечтите е по-дълга от Шанз-Елизе и по-претъпкана от Капалъ Чарши. Навсякъде е пълно с лъскави магазини, заредени догоре с бляскави успехи, околосветски пътешествия, печалби от тотото, принцове в бели мерцедеси и старинни замъци. Има и модерни молове, които предлагат големи намаления, повишение на заплатата, нови обувки, шестица на изпита, почивка на Шкорпиловци. Някъде там са изисканите галерии с надутите цени на участие във филм, слава и известност, на нов албум, на затаяваща дъха изложба, на известни романи и стихосбирки, на танц с Антонио Бандерас. С две думи, всичко, за което се сетиш, може да се намери на улицата на мечтите. Едни магазини фалират, други преуспяват. Има дори забутани, сумрачни павилиончета, в които влизаме само на сън, защото иначе ни е срам дори да си помислим. Но в цялата тази шумна, пълна с неон, телевизионни реклами, забравени миризми и подтиснати желания навалица има няколко важни местенца – скъпарският бутик на голямата любов (там някои пазаруват веднъж, а други – по няколко пъти, зависи от цената, която са готови да платят), рок-фургонът, където предлагат синовната обич, тихото бистро на майчинството и кварталният супермаркет с различните видове и стойност приятели. Ако някое от тези местенца фалира, ние се загубваме в нашата улица на мечтите и тя става улица на кошмарите. Затова ги посещавайте всеки ден. Поддържайте оборота им, за да просперират и да изпълват живота ви със смисъл.

Валери Иванов
Някои Я подозират, блуждаейки по съседната, с визия за щастие, редом до Мен и Любимата, до прекрасните ми Наследници, странните привички и красивите спомени от детството. Мистерия, химера? Нищо подобно. По Нея звучи перфектната „Street of dreams” на Rainbow (всички ги знаят), там срещаш и куп непознати (както се пее), но виждаш само позитивните и лъчезарните, одухотворените и чаровни свои приятели и близки. Не Е широк булевард (булевардът не е улица, както и къщата не е дом), макар и тук да ухае на банкноти и бензинови пари, но повече на романтика и зеленина. Моите мечти живеят на най-високия балкон, точно над Нея. Всичко, за което съм мечтал Тук, се сбъдна. Защото Тя е и на моята младост... А младостта е най-паметното, което ни сбъдва... Каканижех мечтите си, с часове зареян в облаците и заревото, легнал на моравата в близост до градския стадион и панелния апартамент на родителите ми... Мнозина случайни озадачено се спираха да ме „зяпат”, а на мен не ми пукаше, чувствах се горд, че не съм подобен „сухар”. И днес гледам отнесено – професионален проектант на бъдещето. Когато мечтите ти са прозаични и нищожни, прозаичен и нищожен си и самият ти, като в безсмъртната аксиома на Сент-Екзюпери (профани я приписват на Любен Дилов-баща!!!). Тленност, защо духът на предците ми е жив, защо фантазиите за по-добър и възвишен свят не умират на МОЯТА УЛИЦА НА МЕЧТИТЕ „РЕАЛНОСТ”!? Тя не зависи от политически режими и конюнктури, идеологии и превратни любови... В душата ми е – от рождение – до гроб – и след това!

Анита Методиева
Ако художник бе нарисувал истинска улица, която да изобразява моята улица на мечтите, то картината му щеше да изглежда така:
Дълга улица с малки, уютни, цветни къщурки. Улицата щеше да е светла, огряна от ярко слънце. То щеше да е изобразено като малък ярък кръг в далечината, точно над средата на пътя. Но в тази картина щеше да има и много тъмни места. Места, обладани от мрака на сенките, които не могат да се видят с просто око. Но са достойни за своя собствена картина. Къщите биха били малки, на фона на огромните градини зад тях. А градините щяха да бъдат с голяма необятна растителност, в която спокойно би могъл да се изгубиш. И най-често там са и сенчестите места.

И ако към картината имаше легенда, тя би гласяла:
Дългата улица – житейският път
Малките къщички – мечтите и постиженията
Слънцето – светлината в края на тунела, която те ката да продължаваш напред – пълното щастие
Сенките – неизвестностите в живото, които са решаващи за мечтите
Градините – последствията от постигането на някоя мечта; дали ще продължиш напред, или ще се изгубиш в красивите градини

Моите мечти обаче не живеят на такава улица. Те живеят в сърцето и ума ми. Когато искам да постигна някоя моя мечта, аз не спирам да мисля за нея. Представям си я. Това, което трябва да направя, за да я постигна. Какво ще стане след това. Как ще се чувствам и т.н. За да постигнеш една своя мечта, най-важното е да вярваш в нея, в себе си. И да положиш усилия.


А това е нашият поздрав за всички вас - Rainbow - Street of Dreams!

Пoръчай книги

Издателство ЕРА е носител на отличията 'Златна книга' и 'Златен печат'

По-близо до издателство ЕРА


Нека станем приятели във
Нека станем приятели във Facebook
Mодерна европейска проза